ДА ТИ ВЪРВИ "ПО ВЪЗДУХ"

тополицаРанната есен на 2019, един от онези дни, в които слънцето грее приканващо и не те оставя да бездействаш.Живота тече нормално и нищо не подсказва как ще се промени само след няколко месеца.

Още една бърза проверка на прогнозата и вече се намирах с крилото на автобусната спирка. Рудник – Бургас – 20 минути. Стоварих се на жп гарата, гишето беше празно. Сдобих се с билет с крайна точка Сливен и се качих на влака. Старите вагони, равномерното поклащане, малко музика за настроение и извънредна спирка сред широките поля.

Влакът се счупи! Изненада…пристигнах в града на стоте войводи с едночасово закъснение. Продължих с автобус до началната лифтова станция, а Карандила изглеждаше по-близо.

стартът

Стартът се намира отдясно на телевизионната кула на 950 м нмв и денивелация от около 800м .

Наближаваше обяд, а се наблюдаваше инверсия.Вятърът беше слаб запад, около 3-4 m/s и създаваше местен микроклимат, подходящ за излитане.
Цел – докъдето стигна.При добро планиране и разчитане на условията да прескоча Синилка и да продължа на изток.Това е най-високата точка от старопланинския рид Гребенец с 960 м нмв. Тук прелетите се правят по протежение на планинската верига, в случая вятърът е западен и ще летя възможно най-далече на изток.

полетът

Вече подготвен, двойна проверка на екипировката, дръпнах крилото и излетях. 

Базата, заради инверсията беше ниска, около 1200 м, като за 10-15 мин вече я бях достигнал. Термиките бяха слаби, нямаше нужната подръжка и прецених, че ако не хвана някоя добра термика, ще е по-добре да съм над полето, за да мога да кацна на по-достъпно за транспорт, а и по-безопасно място.

Не се очертаваше условията да се подобрят в следващия времеви отрязък, термиките ставаха по-малки, накъсани и бързо губех височина. От базата слязох на 600м над терена. Скачах от термика в термика като на електронна игра, нивото се казваше „Максимално оцеляване“.План Б беше да кацна до вилната зона на Сотиря и деня да приключи.

Наближих до хълмчетата преди Синилка, а там зад билото на възвишението се събира въздушна маса, която образува термични балони…Това беше спасението в този момент.
Отдъхнах си, че ще продължа. Някак не ми се прибираше на стоп, не че няма чар и в тази част от спорта.Срещаш различни хора с интересни истории, друг поглед върху живота, обогатяваш се и в повечето случаи много се забавляваш

от Сливен

Успях да набера нагоре и да изляза над старта.Качването беше с 1-2 m/s, въртях до максималната в инверсията височина. Пуснах на изток по ребрата на планината. Вятъра малко засили и до Петолъчката имаше лека турбуленция с резки качвания. Инверсията започна да се размива.
В следващите минути качих до 1600м и породължих на изток.Северно от Сунгурларе, малко градче преди Карнобат започна равнината.Отново термиките бяха или слаби или изобщо липсваха и започнах да губя височина. Западно от града забелязах прясно изорани, черни ниви, които често предлагат добър шанс за наличие на термики.Вече бях на около 100-150 м над терена, когато намерих балонче, което използвах максимално, за да набера отново височина.Вятъра засили и вече беше 6-7m/s. С висока доза упоритост,  малко късмет и изцеждане до последно на всяко термично откритие, набрах една прилична височина от почти 2000м.

АТАКА НА ИЗТОК

Вятъра продължаваше да е чист запад и това помогна за напредването в желаната посока. 

До следващата криза… Вече е ясно –  никаква термика, поне имах все още прилична  височина. Малко след Тополица една лека термичка  за пореден път ме спаси от „удавяне“.Изцедих я докрай и отново бях в базата на 2000м

МОРЕТО

В далечината вече се синееше морето. Прелест! Чисто небе, свобода!
Слънцето беше зад гърба ми, а усещането за необятност е трудно да се опише с думи. Термиките станаха силни, нямаше и спомен от инверсията в началото на полета. Денят беше ясен, с ниска влажност, чисто синьо небе без облаци. Височината ми достигна 2600м
В този миг на безвремие около мен закръжаха много на брой големи птици. Орли – бяха около петдесет-над крилото, навсякъде. Рееха се свободно, волни, красиви.Нито един не направи опит да ме атакува и дори не се приближи до парапланера. Безусловно можеш да им се довериш , ако търсиш термика, тъй като те използват същите въздушни течения, за да се издигат с минимални усилия нагоре.Орлите се издигат до около 3000 м във височина, благодарение на термичните въздушни потоци.

 Летяхме заедно, необезпокоявани от нищо.

да кацнеш у дома

Никога не бях кацал в Поморие.Морето ме привличаше, а условията след трудното начало, ме възнаграждаваха.

Виждах града с погледа на орел от 1700м. Вятъра във височина беше все още западен, но наблюдавайки вълните на морето и крилата на кайтсърфистите разбрах, че в ниското е вече изток. Реех се свободно над морето. Парапланера изпълняваше послушно командите, които му давах.

 

Колко красива е земята отгоре и колко малки сме ние човеците…Частици звезден прах, събрани в един живот.

Когато летиш не мислиш за нищо друго, освен това, което се случва в момента. Присъстваш напълно в настоящето, изживяваш мига, взимаш решения, дишаш с пълни гърди.

Виждах Поморие в ниското и започнах постепенно да снижавам. Показателите на дисплея ми даваха допълнителен ориентир, на какво разстояние съм от брега и безопасната височина за достигането му. Ветровата ножица се очакваше да е на около 500м нмв – това е границата, където се сменя посоката на вятъра и понякога може да бъде силно турбулентно. Изтока ме посрещна малко след фара и както планирах ме върна към сушата. Кацнах след 3,5ч полет и изминати около 100км по права линия.

Денят беше предизвикателен, а насладата от крайния резултат потвърждава това, в което вярвам:

“ Не защото нещата са трудни, не се осмеляваме. Защото не се осмеляваме, те са трудни.“ – Сенека

Bulgarian BG English EN Russian RU